Ежедневие
И ето отново изливам на белия лист
самотата узряла с душевните страсти
Сърцето широко разтваря врати
и тръгва река от рими прорасли
Залива мастилото със сини вълни
ежедневие сиво, напоено буквално
с битовизми незрели и облачни дни
във вълнолом на надеждите спряло
Редове се редят, а морето бучи,
все по високо беснеят вълните
Ръката среща висока вълна,
а на небцето събрана горчилка стои
Днес не цъфтят цветя в утринта
и трудно преглъщам чувството скрито
Словата размиват с вълната вина
и конфликтът ми със светлината ленива
Може би не съм благословена душа
и в шепите не крия щастливи звезди
Но имам потребност да споделя на света
всичко, което в сърцето кълни
© Валя Сотирова All rights reserved.
А щастливите звезди са във вярата и упованието в Твореца, другото щастие е суетна фантасмагория.
