24.03.2017 г., 17:07

Ежко Бежко

4.2K 0 0

                                                    Ежко Бежко с бодлички,

                                                    колко го обичат всички,

                                                    с тях боде за да те брани,

                                                    ти си скъпичък отрано.

 

                                                    Тез бодлички са опасни,

                                                    ала толкова прекрасни,

                                                    той приятелче е мило,

                                                    колко тайнички е скрило. 

 

                                                    Но бъди му благодарен,

                                                    с него мило разговаряй,

                                                    утре ще те убоде,

                                                    киселичък ти дойде. 

 

                                                    И бъди с него честен,

                                                    като честен е известен,

                                                    в поляни и горички,

                                                    търка в дружките бодлички.

 

                                                    Той спокоен е в полянка,

                                                    ти му позволи да нанка,

                                                    Ежко ще ти е разсърден

                                                    и оттук ще те изпъди. 

 

                                                    02.03.2017  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...