Ежко Бързобежко
ЕЖКО БЪРЗОБЕЖКО
Ежко Бежко пощальона
скочи бързо в панталона,
метна чанта през главата,
пълна с пратки за гората.
И закрачи по тревички,
за да носи той на всички
във гнезда и във хралупки,
в малки и големи дупки,
вест от милата Мецана.
Че ги кани всички Баба Меца,
да си хапнат от медеца,
дето го получи от чужбина
с още три каци, пълни с медовина.
„Нека всеки да ни донесе
кой каквото има - от сърце.
Да напълним масата голяма
с вкусни гозби от хармана,
да се хванем после за ръце,
за да тропнем дружно и хорце.“
Ежко Бързобежко всичките писма достави
и бързо вкъщи се отправи.
Взе да търси - рови из долапа,
да се чуди к`во набързо да излапа,
че часът за веселба настава,
а пък празното коремче - мира му не дава.
От сутринта вестта разнася,
не остана време да миряса
и да хапне топлата закуска,
за да има сили да препуска.
Хапна залче-две от питка,
пийна чашка плодова напитка,
но остави във корема
място там да има
за медеца, дето ще ги черпи Баба Меца.
(март 2009)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомира Димитрова Всички права запазени
