Ежко Бързобежко
ЕЖКО БЪРЗОБЕЖКО
Ежко Бежко пощальона
скочи бързо в панталона,
метна чанта през главата,
пълна с пратки за гората.
И закрачи по тревички,
за да носи той на всички
във гнезда и във хралупки,
в малки и големи дупки,
вест от милата Мецана.
Че ги кани всички Баба Меца,
да си хапнат от медеца,
дето го получи от чужбина
с още три каци, пълни с медовина.
„Нека всеки да ни донесе
кой каквото има - от сърце.
Да напълним масата голяма
с вкусни гозби от хармана,
да се хванем после за ръце,
за да тропнем дружно и хорце.“
Ежко Бързобежко всичките писма достави
и бързо вкъщи се отправи.
Взе да търси - рови из долапа,
да се чуди к`во набързо да излапа,
че часът за веселба настава,
а пък празното коремче - мира му не дава.
От сутринта вестта разнася,
не остана време да миряса
и да хапне топлата закуска,
за да има сили да препуска.
Хапна залче-две от питка,
пийна чашка плодова напитка,
но остави във корема
място там да има
за медеца, дето ще ги черпи Баба Меца.
(март 2009)
© Любомира Димитрова All rights reserved.
