Ежковци
Дълго върви по ръба на покрива
сянката на месец тих, омаен...
Две звезди във погледа на коте,
с топчица от сънища играят.
Щурчови цигулки, без съмнение,
юли плашат с лятна неумора.
А в реката плуват озаптените –
шепоти и викове, и говор.
Ежковци с нослета сме нагоре.
Важните пророци на сърцето,
бягайки от времето и хората,
могат да останат там, където
болки за упойките са нужни,
бъдещето спомен обитава.
А децата се убиват, но наужким,
детството в очите им остава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
А обичта е обич, когато се споделя. 