Маска не носих никога, не дирих и броня.

Лице, име и сърце защо от света да крия?

От речено, сторено не се боя, не бледнея.

С постигнато и спечелено аз не се гордея.

Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра.

На висши и нисши не деля хората никога.

Пет дипломи от ВУЗ в джоба си да имам,

човек може да не съм, а демон или кукла.

Всички хора по земята мога ли да обикна?

Душата ми с думи и дела петнят я понякога.

Знаете ли как се перат одеждите на душата?

Колко милилитра болка съвестта прецежда?

Сучим я, по своя мяра, Спиралата на Живота.

Възвишеното за мен за друг е най-ниска кота.

Как ли да опазим взаимно сърцата си – чисти?

Има ли шанс Земята? От крах ще я спасим ли?

Самадхи