Aug 4, 2019, 9:48 PM

Екология на душата

1.1K 0 0

 

Маска не носих никога, не дирих и броня.

Лице, име и сърце защо от света да крия?

От речено, сторено не се боя, не бледнея.

С постигнато и спечелено аз не се гордея.

 

Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра.

На висши и нисши не деля хората никога.

Пет дипломи от ВУЗ в джоба си да имам,

човек може да не съм, а демон или кукла.

 

Всички хора по земята мога ли да обикна?

Душата ми с думи и дела петнят я понякога.

Знаете ли как се перат одеждите на душата?

Колко милилитра болка съвестта прецежда?

 

Сучим я, по своя мяра, Спиралата на Живота.

Възвишеното за мен за друг е най-ниска кота.

Как ли да опазим взаимно сърцата си – чисти?

Има ли шанс Земята? От крах ще я спасим ли?

 

 

Самадхи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...