7.06.2024 г., 19:26 ч.

Експресът към Влада 

  Поезия » Любовна
250 2 4

ЕКСПРЕСЪТ КЪМ ВЛАДА

 

Избръснах се до синьо със „Gillette”.

Надве-натри със гребена се сресах.

И – ей ме, на! – с билет за шест без пет –

стоварих морно тяло във експреса.

 

От РЕП-а купих вестник – да чета.

Помага – срещу скука и склероза.

Здравей, Живот! – уют и красота! –

България летеше в коловоза.

 

И – тъй като за теб си мислех все –

как ще ръзтърся русите ти плитки,

щом влакът спря покрай едно шосе,

в канавката ти скъсах маргаритки.

 

В Провадия си купих бири – три.

Купето ме изгледа някак строго.

Мъжът, ако не пийне призори,

и става нервен! – даже твърде много.

 

На гара Шумен още бях тавряз.

На Горна – леко трезвен. А на Мездра,

преди съвсем да падна във несвяст,

видях как влакът се стоварва в бездна.

 

Кондукторът ме пръсна с две води.

Изхвърли ме с ритник – на гара Север.

Щом посред бял ден зърнах три звезди,

надеждата ми в теб ще е – forever!

 

Какъв ти беше точният адрес?

Менгиши – армаганец! – съм ти купил.

Ех, Влада... Спешно, моля те, излез! –

на входа в „Люлин” – или в „Овча купел”.

 

Поне за час, за два? – да съм ти гост.

Ще черпя и кафе пред парламента?

И ще танцувам с теб – на „Орлов мост” –

ансамблово! – с бухалки и със лента.

 

Не те видях и днес... И тръгвам в три.

Съдбата беше с мен неблагодарна –

един Умиращ лебед – призори,

прибрал криле в тръстиките на Варна.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??