Екстаз
Искам отново ръцете ти силни да се вкопчат в мен!
Искам отново задъхани да се сгушим в завивките от лен!
Искам пак да бъда на твоите жадни устни в плен!
И тогава ний двама,
стенейки от екстаз,
да забравим за всичко друго около нас.
Луната нежно да гали влажните тела,
а звездите да шепнат "Моля те, ела, ела!".
А ний с тебе, загледани в небесната шир,
да си спомняме за онзи вир,
на който се срещнахме за първи път.
После сплели длани да продължиме напред,
Да достигнем върха и да прескочим онзи жив плет,
който ни възпира сега,
и заради който лека-полека гасне любовта,
събрала двете грешни тела.
Ех, че хубав сън сънувах снощи... :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Райкова Всички права запазени
цитат:
