3.02.2011 г., 16:20

Екстаз

1.5K 0 5

Пристъпвам в здрача, искам Теб

и търся нежната ти близост.

Уханието на дъхавите ти коси

безкрайно силно ме влудява!

Докосвам кадифената ти кожа,

а ток пробягва в моите ръце

и устните ти с жар изпивам!

Гърдите ти настръхнало ме викат,

да ги погаля жадно искат те

и аз отдавам се на ласките си

с безумна страст и нежност дива

и слизам със целувки по-надолу,

а после чувствам да трепериш в сласт,

потапям се във влажността ти

със дъх на пареща любов!

Отпивам те на малки глътки,

като бокал с изискано вино,

прегръщам те със радост морна

и обладавам те с изкусен жест,

звездите гледат страстния ни танц!...

 

Вселената изтръпва от Екстаза ни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Станислава, винаги си добре дошла в моя скромен свят! Поздрави!
  • Нежността е тотално завладяваща!И е взаимна...Ще се връщам тук!
    Поздравления!
  • Благодаря, Ангел, Виктор, Румяна, щастлив съм, че все пак някой оцени стиха ми, аз лично си го харесвам, но аз съм участник и не се брои!
  • Вселената изтръпва от Екстаза ни!
    Страхотно!!!
  • странно, че никой нито е коментирал, нито е сложил някаква оценка!
    на мен ми хареса!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...