10.05.2012 г., 10:59

Ела

1.2K 0 20

Ела като сълза - красива  и нечакана,

очите ми стопли  с една мечта изплакана.

 

Ела като река - пригалвай ме със бързеи,

нашепвай на  вълните  пенливата  си  дързост.

 

Ела като Луна - овална и  сияеща,

огрей ми вечерта с усмивка тихо галеща...

 

Ела като вулкан - изригваща и пареща

със  лава ме залей,  да лумнат в мен пожарища.

 

Ела като молитва - осмисляй  ме отвътре

с красивите  мечти  и Божието кутре.

 

Ела  като любов, и като вдъхновение -

неразгадаема, и носеща  спасение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...