May 10, 2012, 10:59 AM

Ела

  Poetry » Love
1.2K 0 20

Ела като сълза - красива  и нечакана,

очите ми стопли  с една мечта изплакана.

 

Ела като река - пригалвай ме със бързеи,

нашепвай на  вълните  пенливата  си  дързост.

 

Ела като Луна - овална и  сияеща,

огрей ми вечерта с усмивка тихо галеща...

 

Ела като вулкан - изригваща и пареща

със  лава ме залей,  да лумнат в мен пожарища.

 

Ела като молитва - осмисляй  ме отвътре

с красивите  мечти  и Божието кутре.

 

Ела  като любов, и като вдъхновение -

неразгадаема, и носеща  спасение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...