Ела
Дали от самотата аз
за тебе все въздишам.
За туй ли всеки миг и час
си мисля, че обичам.
Далеч си някъде от мен,
рисувам те със огън,
и в този зимен леден ден
студувам и не мога
рисунката да променя…
Не искам да замръзна
и викам те при мен ела
не чакай, а побързай!
Че времето тече, тече
навива дни и нощи.
При мен ела, подай ръце -
не си ли тръгнал още?...
Аз помня твоите очи
тъй тъжни и горещи.
Ела и пак ме погледни
кажи ми с поглед нещо…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
