Ела
Ела в дъждовна нощ една,
капчиците нежни с длан ще докоснем.
Ще погалим лунната вечер
с наште сетива.
Ела,студено е без теб сега
и побиват ме тръпки от самота.
Ела , нека бъдем двама,ръка за ръка.
Ела,щом сам си
и аз също съм сама.
Ще потърся за пореден път близоста ти:
оганя в мен не е изгаснал.
Запали го, по-силен направи го!
Ела, бездомна съм!
Покрива мой е небето синьо,
а стените - ветровете диви.
Ела...
Викам те, чакам те!
Тръпна и стена за нежност красива.
С прегръдка ще залича всички твои
предишни.
Ела, аз ще бъда първа и последна!
капчиците нежни с длан ще докоснем.
Ще погалим лунната вечер
с наште сетива.
Ела,студено е без теб сега
и побиват ме тръпки от самота.
Ела , нека бъдем двама,ръка за ръка.
Ела,щом сам си
и аз също съм сама.
Ще потърся за пореден път близоста ти:
оганя в мен не е изгаснал.
Запали го, по-силен направи го!
Ела, бездомна съм!
Покрива мой е небето синьо,
а стените - ветровете диви.
Ела...
Викам те, чакам те!
Тръпна и стена за нежност красива.
С прегръдка ще залича всички твои
предишни.
Ела, аз ще бъда първа и последна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
