Ела...
Eла, повярвай ми, хвани ме за ръка.
Ще ти предложа интересно начинание.
Да направим разходка из моята душа.
Това ще е ново, интригуващо познание.
Ще тръгнем в нощ дълга и гореща,
когато тишината говори със съня,
когато аромат на люляк се усеща
и сладки спомени оставил е деня.
Ще минем без ключ през вратата.
Макар да е осеяна цялата с ключалки.
Лек копнеж ще ни води в тъмнината
към тихи истории - големи и малки.
Ще влезем в гъста, древна гора.
Там всички дървета са белязани.
Кората е осеяна с тъмни петна.
Дупки в стъблата са прорязани.
Но ето, усеща се нежен аромат.
Вятърът го носи, грижливо разгръща.
Някои дървета са осеяни с цвят,
който старите им рамене прегръща.
Чуваш ли музика сред тишината?
Едва доловима, меланхолична.
Минава през отворите във стъблата.
И там се спира, пулсираща, лирична.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Alef Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ