15.11.2025 г., 8:49

Ела...

172 0 0

Eла, повярвай ми, хвани ме за ръка.

Ще ти предложа интересно начинание.

Да направим разходка из моята душа.

Това ще е ново, интригуващо познание.

 

Ще тръгнем в нощ дълга и гореща,

когато тишината говори със съня,

когато аромат на люляк се усеща

и сладки спомени оставил е деня.

 

Ще минем без ключ през вратата.

Макар да е осеяна цялата с ключалки.

Лек копнеж ще ни води в тъмнината

към тихи истории - големи и малки.

 

Ще влезем в гъста, древна гора.

Там всички дървета са белязани.

Кората е осеяна с тъмни петна.

Дупки в стъблата са прорязани.

 

Но ето, усеща се нежен аромат.

Вятърът го носи, грижливо разгръща.

Някои дървета са осеяни с цвят,

който старите им рамене прегръща.

 

Чуваш ли музика сред тишината?

Едва доловима, меланхолична.

Минава през отворите във стъблата.

И там се спира, пулсираща, лирична.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Alef Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...