Ела...

Eла, повярвай ми, хвани ме за ръка.

Ще ти предложа интересно начинание.

Да направим разходка из моята душа.

Това ще е ново, интригуващо познание.

Ще тръгнем в нощ дълга и гореща,

когато тишината говори със съня,

когато аромат на люляк се усеща

и сладки спомени оставил е деня.

Ще минем без ключ през вратата.

Макар да е осеяна цялата с ключалки.

Лек копнеж ще ни води в тъмнината

към тихи истории - големи и малки.

Ще влезем в гъста, древна гора.

Там всички дървета са белязани.

Кората е осеяна с тъмни петна.

Дупки в стъблата са прорязани.

Но ето, усеща се нежен аромат.

Вятърът го носи, грижливо разгръща.

Някои дървета са осеяни с цвят,

който старите им рамене прегръща.

Чуваш ли музика сред тишината?

Едва доловима, меланхолична.

Минава през отворите във стъблата.

И там се спира, пулсираща, лирична.