10.07.2005 г., 16:55

Ела

2.3K 0 10
Ела! Така те искам, копнея за теб!
Ела! Сама съм, тъжна съм, денят е тъй нелеп!
Ела! Склони глава, целувка дай ми,
и остани така със мен - във стаята ми.

Свещица ще зпаля, ще прогоня мрака,
стените над нас ще се спуснат и стаята ще стане малка.
Всред сенки и проблясъци красиви,
ще бъдем само ние - истински и живи.

Как искам да сме двама влюбени в нощта!
Невинно слети ще прогоним, тази мръсна самота.
Ще ме обичаш и ще те обичам, и няма да съм луда
 - ще бъдем двама луди - без заблуда.

А иска ми се да не бях те срещала
и в очите ти да не бях се вглеждала.
Там горят слънца и луни проблясват плахо
ала сърцето ти за мен остава глухо.

А мислех си до неотдавна, че ме искаш,
че с пръстите си можеш океан от мъка да изплискаш.
За теб да съм неземна и красива,
а вече иска ми се да не съм и жива.

Какъв ще е животът ми без тебе?
Живот ли ще е всъщност или бреме?
Ти тръгнеш ли и той ще си отиде
и никога не ще успея да го видя.

Ех, колко глупости способна съм да пиша,
а щеше ми се нещо хубаво да сътворя, да диша,
да живее и от силата си сила да ми подари,
а само огънят гори, гори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласен съм с Галя!
  • "А щеше ми се нещо хубаво да сътворя,да диша,
    да живее и от силата си сила да ми подари,
    а само огънят гори, гори..."Историята на света се крие в тези няколко реда...
  • Хубаво стихотворение, но като че ли, самоироничната нотка на финала слага поантата.
  • Поздравления за доброто 'свързване' на двата смисъла Темата за 'Ела',след което темата за разочарованието Справила си се ..Успех Лейди
  • страхотно е!!!това е едно от най-трогателните стихотворения,които сам чела!!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...