Jul 10, 2005, 4:55 PM

Ела

  Poetry
2.3K 0 10
Ела! Така те искам, копнея за теб!
Ела! Сама съм, тъжна съм, денят е тъй нелеп!
Ела! Склони глава, целувка дай ми,
и остани така със мен - във стаята ми.

Свещица ще зпаля, ще прогоня мрака,
стените над нас ще се спуснат и стаята ще стане малка.
Всред сенки и проблясъци красиви,
ще бъдем само ние - истински и живи.

Как искам да сме двама влюбени в нощта!
Невинно слети ще прогоним, тази мръсна самота.
Ще ме обичаш и ще те обичам, и няма да съм луда
 - ще бъдем двама луди - без заблуда.

А иска ми се да не бях те срещала
и в очите ти да не бях се вглеждала.
Там горят слънца и луни проблясват плахо
ала сърцето ти за мен остава глухо.

А мислех си до неотдавна, че ме искаш,
че с пръстите си можеш океан от мъка да изплискаш.
За теб да съм неземна и красива,
а вече иска ми се да не съм и жива.

Какъв ще е животът ми без тебе?
Живот ли ще е всъщност или бреме?
Ти тръгнеш ли и той ще си отиде
и никога не ще успея да го видя.

Ех, колко глупости способна съм да пиша,
а щеше ми се нещо хубаво да сътворя, да диша,
да живее и от силата си сила да ми подари,
а само огънят гори, гори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емма All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съгласен съм с Галя!
  • "А щеше ми се нещо хубаво да сътворя,да диша,
    да живее и от силата си сила да ми подари,
    а само огънят гори, гори..."Историята на света се крие в тези няколко реда...
  • Хубаво стихотворение, но като че ли, самоироничната нотка на финала слага поантата.
  • Поздравления за доброто 'свързване' на двата смисъла Темата за 'Ела',след което темата за разочарованието Справила си се ..Успех Лейди
  • страхотно е!!!това е едно от най-трогателните стихотворения,които сам чела!!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...