30.08.2005 г., 19:27

Ела

1.4K 0 7

Ела,
преди да е настъпила нощта...
Ела
със тънки пръсти непривичност
на пейката
под старата върба
намокрена от несъбраните ни спомени,
в които заедно сме
без да сме се случили
понеже нямаме се в минало, но съществуваме
един до друг -
преди апокалипсиса,
преди създаването на Адам и Ева,
преди възникването на Вселената,
преди амебите и едниклетъчните,
преди познаването на добро и зло,
преди възникване на мрака и на светлината,
преди възнкването на пустота ни свирепа,
преди мига във който сме отворили очи
като създания,
отрочета на синьото пространство,
надрасли острото стенание на дните,
разтворени във нищото си
с обич,
познали мисълта и тихотата си -
присъствие съграждащо...
И сътворявали сме се,
и писали сме вечното
чрез йероглифите със факла във ръка,
с пауново перо, до дъно потопено
в кръвта
на дивите животни
убити в улова за препитание на гладните
или за жетрвопринушение.
Незнам...
Ела,
преди да сме се случили все още
сред неродените.
Ела...
Една търкулнала се в бездната сълза
ще е езика
на вселенската камбана,
разбудила сънят на питомото в нас...
Ела,
от другата страна на земното кълбо,
където мисъта
ще продължи да съществува
по стъпките на светлината бяла
без нищо върху нас да натежи...
В далечината хоризонта изтънява,
а теб те няма -
моя сянка топловейна
отместила пространствата със зъби
в мига на вечното ридание,
заглъхнало под камъка гранитен
на който
инкрустирания ангел
е символ на човешка благодат...
Поглеждам мимоходом,
оглеждам се във дланите си топли
и виждам те -
приседнал си отляво,
тъй близко си, тъй близо до сърцето.
И има те.
И залеза е плътен
разтваря свойте багри във небето,
и птички чуруликат
и ухае
а аз те имам - обич си в сърцето...
и сантимент на светогледа вял,
смекчил страданието и страха
в сълзливата прочувственост на дните,
в които се надрастваме ...

От радост вдъхвам те неумолимо
без страх и напрежение ...
И стълбица от звуци сме,
достигащи до всеки умеещ да разбира
и да чува...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...