Ела
ЕЛА
Ела, в желанията си не се загръщай
и обещанията ти не искам, мила.
Достатъчно е тук да се завръщаш
с илюзиите, които си съшила...
Ще те приема и ще те прегърна.
Бижутата от старите ти рани
не искам аз сълзите ти да върнат
и нека до леглото ни останат...
там - до пантофите със розов цвят,
които на пазара днес открих...
Защото те са част от този свят,
от двама ни превърнат в нежен стих...
Единствено мечтите ти ще сложа
в постелята и с тях ще се загърнеш...
Повярвай ми - аз знам - все още може
да сме щастливи... ако се завърнеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
