Oct 10, 2009, 12:08 PM

Ела

  Poetry
745 0 7

ЕЛА

Ела, в  желанията си не се загръщай
и обещанията ти не искам, мила.
Достатъчно е тук да се завръщаш
с илюзиите, които си съшила...
Ще те приема и ще те прегърна.
Бижутата от старите ти рани
не искам аз сълзите ти да върнат
и нека до леглото ни останат...
там - до пантофите със розов цвят,
които на пазара днес открих...
Защото те са част от този свят,
от двама ни превърнат в нежен стих...
Единствено мечтите ти ще сложа
в постелята и с тях ще се загърнеш...
Повярвай ми - аз знам - все още може
да сме щастливи... ако се завърнеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...