Ела до мен да запалим слънцето,
да сгреем всички влюбени очи,
да седнем на брега на пустотата,
да помълчим!
Ела и остани!
Ела за мен – душата ми вземи,
без тебе тя е пуста скитница към облаци от празнота!
Ела ме отнеси! -
в бръшлянени поляни и ухаещи на рози небеса...
Спомни си, че посяхме много чудеса.
И поседни на прага им, когато се изгубиш -
аз ще те чакам там!
© Яна Кузманова Всички права запазени