Ела

Poetry

1.1K 0 1

Ела до мен да запалим слънцето,

да сгреем всички влюбени очи,

да седнем на брега на пустотата,

да помълчим!

Ела и остани!

Ела за мен – душата ми вземи,

без тебе тя е пуста скитница към облаци от празнота!

Ела ме отнеси! -

в бръшлянени поляни и ухаещи на рози небеса...

Спомни си, че посяхме много чудеса.

И поседни на прага им, когато се изгубиш -

аз ще те чакам там!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0