Ела

Poetry

1.1K 0 1

Ела до мен да запалим слънцето,

да сгреем всички влюбени очи,

да седнем на брега на пустотата,

да помълчим!

Ела и остани!

Ела за мен – душата ми вземи,

без тебе тя е пуста скитница към облаци от празнота!

Ела ме отнеси! -

в бръшлянени поляни и ухаещи на рози небеса...

Спомни си, че посяхме много чудеса.

И поседни на прага им, когато се изгубиш -

аз ще те чакам там!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0