Ела
Когато сълзите очите замъгляват
с онази бяла, бисерна мъгла,
когато и звездите вече не изгряват,
стопени тъжно в свойта самота.
Ела при мен и тихо докосни ме -
не казвай нищо, просто остани!
Не искам аз да знам и твойто име,
до мене само, моля те, поспри!
Ще ти разкажа тихо, само с устни,
за моите мечти и моя ден,
за изгреви и залези тъй пусти
и как сега съм толкоз натъжен...
За любовта, що нося във сърцето
и искам аз на някой да я дам,
на друг Човек от този свят, защото
не искам да си я прегръщам сам...
А тя напира, иска да изригне,
набрала вече мощ и светлина!
За цялата Земя аз знам, ще стигне,
да стане малко по-добър света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милан Младенов Всички права запазени
