Когато сълзите очите замъгляват
с онази бяла, бисерна мъгла,
когато и звездите вече не изгряват,
стопени тъжно в свойта самота.
Ела при мен и тихо докосни ме -
не казвай нищо, просто остани!
Не искам аз да знам и твойто име,
до мене само, моля те, поспри!
Ще ти разкажа тихо, само с устни,
за моите мечти и моя ден,
за изгреви и залези тъй пусти
и как сега съм толкоз натъжен... ...