mladMilan (Милан Младенов)
13 17
May 19, 2010, 2:20 PM

Ела 

  Poetry » Love
832 0 9

Когато сълзите очите замъгляват

с онази бяла, бисерна мъгла,

когато и звездите вече не изгряват,

стопени тъжно в свойта самота.

 

Ела при мен и тихо докосни ме -

не казвай нищо, просто остани!

Не искам аз да знам и твойто име,

до мене само, моля те, поспри!

 

Ще ти разкажа тихо, само с устни,

за моите мечти и моя ден,

за изгреви и залези тъй пусти

и как сега съм толкоз натъжен...

 

За любовта, що нося във сърцето

и искам аз на някой да я дам,

на друг Човек от този свят, защото

не искам да си я прегръщам сам...

 

А тя напира, иска да изригне,

набрала вече мощ и  светлина!

За цялата Земя аз знам, ще стигне,

да стане малко по-добър света!

© Милан Младенов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих! Поздрави
  • Айде сега -- ти като произнесеш "светА" с А, не ти ли става едно гадно в устата?
  • Произношението на краткия член и "нарушената" рима не намаляват стойността на творбата- ценна и с безмерния заряд искреност и плам на чувствата!
  • Прекрасно е!!!
  • За любовта, що нося във сърцето
    и искам аз на някой да я дам,
    на друг Човек от този свят, защото
    не искам да си я прегръщам сам...

    Тук, в последния ред, си казал ВСИЧКО!
    Благодаря!
  • Ама че голямо сърце носиш
  • http://www.teenproblem.net/school/s/1708.html

    Обърнете внимание на точка 1. където е казано как се произнася краткият член. "Светлина" -- "света" просто не е
    рима!!!
  • !!!
Random works
: ??:??