Ела

Poetry » Love

1.1K 0 9

Когато сълзите очите замъгляват

с онази бяла, бисерна мъгла,

когато и звездите вече не изгряват,

стопени тъжно в свойта самота.

Ела при мен и тихо докосни ме -

не казвай нищо, просто остани!

Не искам аз да знам и твойто име,

до мене само, моля те, поспри!

Ще ти разкажа тихо, само с устни,

за моите мечти и моя ден,

за изгреви и залези тъй пусти

и как сега съм толкоз натъжен...

За любовта, що нося във сърцето

и искам аз на някой да я дам,

на друг Човек от този свят, защото

не искам да си я прегръщам сам...

А тя напира, иска да изригне,

набрала вече мощ и светлина!

За цялата Земя аз знам, ще стигне,

да стане малко по-добър света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

awbs (АнеблА)

Хубав стих! Поздрави

2012-04-14T18:02:28+03:00
LeChevalier (Тошко)

Айде сега -- ти като произнесеш "светА" с А, не ти ли става едно гадно в устата?

2011-04-27T22:03:08+03:00
gOra (Жанета)

Произношението на краткия член и "нарушената" рима не намаляват стойността на творбата- ценна и с безмерния заряд искреност и плам на чувствата!

2011-04-27T21:59:06+03:00
valias (Валентина)

Прекрасно е!!!

2010-10-20T06:12:57+03:00
Izumrudkata (Катя)

2010-09-26T18:03:53+03:00