Ела
Ела
Света край нас изплетохме в дихание –
на изгрева ни пролетна въздишка,
на поривите сладко упование,
но бързо се разплете тази нишка.
Тогаз разбрах апокалипсис що е -
душата ми разтърсиха стихии,
но пак сърцето ми остана твое.
В теб търси красотата да открие...
Ела! Светът е стартова корида,
на луди страсти пагубна арена!
Ела! Забравих всякаква обида.
Спаси се ти при мен от тази сцена!
Ела! Ще затанцува любовта ни
във танц вълшебен тя със красотата
и ще потънат всичките проблеми,
кога се слее пак душа в душата.
Но ако с гръм разпаднат се стените
на кулите ми с крехките основи,
то заедно да съберем мечтите
и да открием пак простори нови!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
