Ела

                   Света  край  нас  изплетохме  в  дихание –

                   на  изгрева  ни  пролетна  въздишка,

                   на  поривите  сладко  упование,

                   но  бързо  се  разплете  тази  нишка.

                   Тогаз  разбрах  апокалипсис  що  е  -

                   душата  ми  разтърсиха  стихии,

                   но  пак  сърцето  ми  остана  твое.

                   В  теб  търси  красотата  да  открие...

                   Ела!  Светът  е  стартова  корида,

                   на  луди  страсти  пагубна  арена!

                   Ела!  Забравих  всякаква  обида.

                   Спаси  се  ти  при  мен  от  тази  сцена!

                   Ела!  Ще  затанцува  любовта  ни

                   във  танц  вълшебен  тя  със  красотата

                   и ще  потънат  всичките  проблеми,

                   кога  се  слее  пак  душа  в  душата.

                   Но  ако  с  гръм  разпаднат  се  стените

                   на  кулите  ми  с  крехките  основи,

                   то  заедно  да  съберем  мечтите

                   и  да  открием  пак  простори  нови!