2.03.2010 г., 13:35

Ела

640 0 0

Ела до вратата ми,

как дълго те чаках

и толкова сълзи

                 изплаках по теб.

Ах, тази проклета любов,

тя е сляпа!

А аз съм пак с

                  наранено сърце.

Ела, дори и да

               чувстваш омраза!

Не знам,

но така се получи...

И любовта ми

               бавно залязва,

когато презрително

               свиваш очи.

Когато крещиш: ,,Не, не, не става!,,

,,Не мога да бъда

със теб, разбери!,,

Дали любовта ми бавно

                         залязва?

Или с по-силен пламък

                         гори!?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...