2 мар. 2010 г., 13:35

Ела

642 0 0

Ела до вратата ми,

как дълго те чаках

и толкова сълзи

                 изплаках по теб.

Ах, тази проклета любов,

тя е сляпа!

А аз съм пак с

                  наранено сърце.

Ела, дори и да

               чувстваш омраза!

Не знам,

но така се получи...

И любовта ми

               бавно залязва,

когато презрително

               свиваш очи.

Когато крещиш: ,,Не, не, не става!,,

,,Не мога да бъда

със теб, разбери!,,

Дали любовта ми бавно

                         залязва?

Или с по-силен пламък

                         гори!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jivka Koleva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...