Ела

Ела до вратата ми,

как дълго те чаках

и толкова сълзи

                 изплаках по теб.

Ах, тази проклета любов,

тя е сляпа!

А аз съм пак с

                  наранено сърце.

Ела, дори и да

               чувстваш омраза!

Не знам,

но така се получи...

И любовта ми

               бавно залязва,

когато презрително

               свиваш очи.

Когато крещиш: ,,Не, не, не става!,,

,,Не мога да бъда

със теб, разбери!,,

Дали любовта ми бавно

                         залязва?

Или с по-силен пламък

                         гори!?