23.11.2006 г., 0:33

Ела Близо

1K 0 2
Преди не можех
да различа думите
да разгранича чувствата си
да намеря ъгъла на пречупване
в който светлината
действително ще може
да се отрази
да избера правилният глагол
и истинското чувство
и да изпитам емоциите от него.

Уморена съм
но утрото ме зареждаше
с енергия
всичко беше повече от
една думичка
по топло от един лъч
надежда ,
по горещо от слънчевият ден
и по истинско
от сладостта на сладоледа.

Днес го има - а утре е мит?
Дали беше така
"задай ми отговор
за да намеря въпроса"
намерих тишина
за да почувствам звука.
Не исках преструвки
всичко си беше така ,
както и изглеждаше
по просторно от дъгата
и бях цветна , по пъстра
шарена и усмихната.

Исках да раздавам
цветя и мечти ,
да давам на другите
сигурност.
и се криех
страхувах се от себе си
не вярвах в моето отражение.

Ти ми помогна да се преоткрия
и истината беше
че ти наистина ме докосваше
бях уморена да живея
за едното бъдеще
и се пренесох в момента
тананиках си
смеех се
вярвах и чувствах
другото го знаеш.

Ако можех да спрягам
чувствата
бих стигнала по далече
от космоса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...