Къде си, вещице,
да виеш с вълците във тъмното
и да разлайваш кучета с полите си;
да обикаляш, на метлата яхнала
и мраз да всяваш, шетайки в махлите?
Къде си, блуднице,
ограбила душите ни през младостта;
разкъсала на хиляди парчета бъдещето;
разпънала на кръст срама;
заляла със отрова радостта;
погълнала в утробата си нас, които гневно ритаме?
Къде си, черна дупко, ненаситно лапнала ...