Ела... и слушай!...

☞ ЕЛА И... СЛУШАЙ!... ☜ 

Моля те! Седни до мен и... слушай!
Тази нощ ще ти разкажа за очите ми.
Не, не гледай! От дима е - пуша!...
Когато плача, други са сълзите ми!....
Ела сега! Сложи главата на... гърдите ми!
Вслушай се във моето сърце,
а... аз, ще ти разказвам за очите ми,
очите ми, които виждат - само теб!...
Затворя ли клепачи от умора,
дали от болка или... да задряма,
в ума ми идват - много хора,
но... те виждат ТЕБ, дори и да те няма!...
Очите ми! Те... вече са пресъхнали!
От хиляди предателства - любови,
а сетивата ми, отдавна са издъхнали,
погълнали са... тонове отрова!...
Пoгледни във тях! Те... Още живи са
и там, последно пламъче блести, 
и... знаеш ли? 
Те... толкова щастливи са,
защото пламъчето в тях...
СИ ТИ!...
--
Моля те! 
Постой до мен и... слушай!
Тази нощ ще ти разкажа за мечтите ми!.

☞ +++ ☜

Бях някога младо момче
с поглед кристален и... умен,
но имаше мисъл, която тече
в мечта - наивно безумна...
И измислих си свят в който сам
да имам свои си мечти,
свят от който някъде, от там,
изгряват лунните лъчи...
Защото този тук - не ми харесва,
не мога и не се откривам в него,
тук... Любовта със Завистта се смесва,
и няма ореоли - Само Его!...
Мечтател наречи ме и не ме кори,
в тази кал да газя до колЕне,
не искам - всичко тука е... пари
а Любовта живее кратко време...
Измислям свят! Да мога да обичам,
от сънища да те създам,
Дяволът във който е... безличен,
а Бог да бъде винаги голям...
Измислям свят във който сам,
да дишам и живея сред безкрая,
свят, във който - някъде от - там!..
Да мога със Любов, 
да те мечтая..

Моля те!
Не си отивай още и... послушай!
Днес ще ти разкажа за... 
Сърцето ми!...

☞ +++ ☜

От кулите на вечното мълчание,
мъките ечат, като закани!
Кънтят из моето страдание
със ехото на минали камбани...
Звукът им резонира във кръвта ми,
вибрира в цялото ми тяло,
иска да убият Любовта ми
и спомена... за всичкото живяно...
В нокти стиснал съм сърцето,
залостил съм го с девет ключа,
а там... То сгушено е клетото,
пазено от... луди кучета!...
Не би могъл да го докоснеш,
То вяра е загубило отдавна,
и в болката си, дива - високосна,
То гасне... тихичко и бавно!...
И само нощем щом заспива,
притихва под лъчите на луната,
превръщайки се в Самодива,
живееща... 
в Дворците на...
Тъгата...

Моля те!
Потърпи за миг и за последно ме... изслушай!
Тази нощ ще ти разкажа за Душата ми:

☞ +++ ☜

След дългото лутане и взиране в тъмното,
и тихият шум на моята кръв,
с всички съмнения към цялото сбъднато,
в напразното тичане все да съм пръв…
Спрях и погледах навътре във себе си,
И поех през мене пеша,
Оплетох се целия в болки и ребуси,
и разбрах, че отново греша…
Видях как в мене всичко е скъсано,
душата ми, куп... от парцали,
която, гола и боса – навъсена,
все още изглежда ми цяла…
Тя, свила се милата в Ъгли незнайни,
Ъгли... Без път и посока.
в забравени мигове… Нелепи – нетрайни,
В гърло на бездна дълбока…
Докоснах я плахо по голото рамо,
а тя се облещи насреща ми с'страх,
понечих да кажа й нещичко само, 
поглед приведе… Избухна във смях….
Беше изгубила образ човешки,
бе се превърнала в мътна сълза,
бедната Тя – като жалка насмешка,
изстрадана, моя душа!..
И тихо попитах без да я плаша :
Какво да направя за тебе – кажи!
Тя извърна погледа страшен,
и рече ми тихо: Недей ме лъжи!...
Стига ме мачка – стига убива,
дай ми посока – път към света,
чувствата свои, стига прикрива,
не искам да дишам все в самота...
Моля те... Дай ме, подари ме на някого,
разпилей ме – отвори ме докрай,
че в тази бездна… по сама съм от всякога,
и сякаш не идва, никакъв край!
--------------
И ето ме днес, през спомени вия,
полагам мечтите… в краката си!
Душа на колЕне е! – Ето, вземи я!
И с нея убий самотата си….
----
написа: Napolitano©