Ела, лято

С атлазената морска шир,

с бели дантели пробягващи

и плажът с пясъка фин,

бляскав брокат сякаш е...

В безвремие да съзерцавам,

да събирам миди без бисери...

Там далеч лодка да плава,

нежен бриз да милва косите ми.

Да слушам плисъка на вълните.

Когато е бурно, сърдито,

да ме гали с пяна разбита

и лекува раните скрити.

В ръцете ти солени

очи ще притворя, дъх ще стая.

Ще се отпусна в теб уморена,

пулсът ще слея с всяка вълна.

Ще гледам сребристия път към луната

и всяка отразена светлинка.

Сутрин ще срещна изгрева в злато,

с чайки и гларуси ще полетя.

                                                       Женя  Христова