Ела, любов!
Ела, любов! Не се бави...
небето е запалило свещите си
за теб и мен от пеещи звезди,
побързай, нощта преди да превали...
Луната тази нощ е фея,
облечена във рокля от сапфири,
тревата дъхава постеля,
а вятърът в косите шумоли.
Реката плъзнала е длани
по сребърни посоки диви,
щурчета с обич са запели
цигулчените песни сини.
Ела, любов! До мен бъди...
тъй както беше във съня ми
и моля те, не се бави,
реалност нека да е обичта ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
