Ела, любов! Не се бави...
небето е запалило свещите си
за теб и мен от пеещи звезди,
побързай, нощта преди да превали...
Луната тази нощ е фея,
облечена във рокля от сапфири,
тревата дъхава постеля,
а вятърът в косите шумоли.
Реката плъзнала е длани
по сребърни посоки диви,
щурчета с обич са запели
цигулчените песни сини.
Ела, любов! До мен бъди...
тъй както беше във съня ми
и моля те, не се бави,
реалност нека да е обичта ни!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
