Индиана (Криси)
216 7914
22.05.2008 г., 16:50 ч.

Ела, Любов!... 

  Поезия » Друга
997 0 30

 

Изтри се дрешката

и вятъра пропуска.

И ирисът ми даже изсветля.

Забива се във него спусък

от дълъг вопъл на нощта...

Зениците са тъмни клади,

събрали пепелта на векове,

страдания и болки неизляни,

плачът на малкото дете...

А устните пустеят неми.

Присвити, посинели са дори,

целувка дълго не видели,

в очакване искра да ги гори...

В сърцето се кръстосват вади

от скърбите на майката Земя.

Кръвта струи на водопади

и блъска в слепоочията тя...

И стон продънва ми душата.

Бедата не веднъж я притаи.

Затвори в себе си вратата -

позор не иска тя да приюти.

Къде ,Човечество, забърза?

Какво ти искаш да родиш?

Не ти ли стига тази мъка,

та още цапаш и мърсиш?

Ела, Любов, и дай ни сили

живота да превърнем във мечта.

Звезди, планети сме открили...

но теб да не убиваме... Ела!...

 

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??