Ела с мен

22.07.2017 г., 8:29 ч.

Поезия » Любовна, Свободен стих

524 1 0

Към смъртта крача и си пея,

в лицето ѝ храча и се смея.

Да умра не ме е страх.

Не веднъж вече мрях.

Родих се, но не живях,

да бягам нивга не спрях.

Ела и бягай с мен

до сетния ми ден.

Ела и умри за мен

да изляза от плен.

Ела и бягай с мен

към живот зелен.

Ела и умри за мен

да бъда освободен.

Нищо след нас

няма да оставим,

всичко ние завчас

ще забравим

тук и сега огън

ще запалим!

17.07.2017

София

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.