22.07.2017 г., 8:29

Ела с мен

802 1 0

Към смъртта крача и си пея,

в лицето ѝ храча и се смея.

Да умра не ме е страх.

Не веднъж вече мрях.

Родих се, но не живях,

да бягам нивга не спрях.

 

Ела и бягай с мен

до сетния ми ден.

Ела и умри за мен

да изляза от плен.

Ела и бягай с мен

към живот зелен.

Ела и умри за мен

да бъда освободен.

 

Нищо след нас

няма да оставим,

всичко ние завчас

ще забравим

тук и сега огън

ще запалим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гущер Царев Всички права запазени

17.07.2017

София

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...