Живот живях с илюзии, с химери,
но Истината бе ми идеал.
Със знанието мъдростта намерих
и не престъпих светския морал.
А песните са моето спасение,
та вечно млад да съм, какъвто бях.
От тях аз черпя сили, вдъхновение,
додето по пътеките вървях.
Пътувам аз от ранните години…
И днес са живи моите мечти –
да търся път към райските градини,
жена, която с мен да полети…
Там има вечна пролет, а цветята
ухаят със омаен аромат...
Там има дивно кътче на Земята!...
И в него сътворих аз моя свят!
Ще тръгнеш ли ти с мен на път далечен
към този Рай на обич и любов?
Живот да споделим – от Бог предречен –
изпълнен със божествен благослов!
7 ноември, 2015 г.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени