30.04.2009 г., 8:08

Елпида

987 0 5

 

 

 

Елпида

 


За теб нарисувах картина,
прекрасна картина.
В сърцето си вечно я нося,
от много години.

Дали ще те срещна не зная,
съдбата не питам,
с торбичка на рамо в безкрая
аз вечно ще скитам.

По пътища прашни, далечни,
Надеждата търся,
все някога, знам, ще те срещна
и теб ще прегърна.

Картината ти ще си вземеш,
а аз ще си тръгна,
самотен, ограбен и беден
по пътя безсмъртен.

 

 2008-09-30

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аластор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...