Къща от думи
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка.
Аз не тръгвам да търся по пътища свят
невъзможно скроен, като дреха да стяга.
Имам малък, за мене красив необят
и познавам до дъното земната тяга.
Счупих толкова, колкото трябва игли
за да мога от думи криле да ушия,
да повдигна завеси, зад тях да боли
и остана смълчана пред болката виеща.
Да си взема поуката, раната в гръд
и отпия от суша в забравена стомна.
Да износя вина без присъда от съд,
и че всякоя обич е лек, да запомня.
После кротко да вляза в една тишина,
с аромат на зелено и люляци кичести.
Там, където с очи на смирена жена
да се видя със сплетени плитки момиче.
И понеже не зная дали съм оттук,
построявам си често от думите къща.
Без прозорци, врати, без кънтежи от звук,
но където обичам отвън да се връщам.
© Ани Монева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасно
-
Благодаря на спрелите се при това стихотворение!
Специални благодарности на Мая, която с прочита си му вдъхна нов живот и който е много мой. -
Прекрасно!
Благодаря за усещането! -
И аз се спирам тук, за да те поздравя и да си измечтая къща от думи!
-
Да му се насладя отново...!
-
Къща от думи - щастлив пристан за душата!
-
Благодаря, че след толкова време сте се спрели тук!
-
"После кротко да вляза в една тишина,
с аромат на зелено и люляци кичести."
На пръсти влязох. Вдишах тишина.
В дома от думи всичко е вълшебно.
И няма непростена самота
защото обичта е всецелебна... -
Толкова много поезия!
" После кротко да вляза в една тишина
с аромат на зелено и люляци кичести!!!👏
Добре че прочита на Мая ме доведе тук! Браво!💕 -
Ани,
Да вляза и аз във твойта къща
и ще замълча...Дъхът ми спира,
защото ти с таланта си превръщаш
във чудо всеки стих и мозъкът не реагира... -
Още една, дето не знае дали е оттук... Аничка, поздравите ми за този стих!
-
Много ми хареса! Поздрав, Ани!
-
"Всяка обич е лек" - това е крайъгълният камък на къщата.
Поздрави! -
Чудесно!
-
Много ми хареса ,Ани!
" и отпия от суша в забравена стомна"
По-образен ти е този стих, по-смел...драматичен и много ти отива...
Аплодисменти! -
!!! И понеже не зная дали съм оттук,
построявам си често от думите къща.
Без прозорци, врати, без кътежи от звук,
но където обичам отвън да се връщам. -
Благодаря на всички, спрели се при мен!
-
Много интересно! Като гатанка ми е малко. Не стига един прочит. Поздрави, Ани!
-
Твоята поезия винаги навежда на размисъл, Ани!...
Чудесен е и този стих!... -
Разкош!
-
Хареса ми твоята къща от думи, Ани! Интересно хрумване.Поздрави!
-
И аз се приютих за малко в тази уютна спретната къщичка. Много оригинално и въздействащо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
