И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка.
Аз не тръгвам да търся по пътища свят
невъзможно скроен, като дреха да стяга.
Имам малък, за мене красив необят
и познавам до дъното земната тяга.
Счупих толкова, колкото трябва игли
за да мога от думи криле да ушия,
да повдигна завеси, зад тях да боли
и остана смълчана пред болката виеща. ...