Елпида
За теб нарисувах картина,
прекрасна картина.
В сърцето си вечно я нося,
от много години.
Дали ще те срещна не зная,
съдбата не питам,
с торбичка на рамо в безкрая
аз вечно ще скитам.
По пътища прашни, далечни,
Надеждата търся,
все някога, знам, ще те срещна
и теб ще прегърна.
Картината ти ще си вземеш,
а аз ще си тръгна,
самотен, ограбен и беден
по пътя безсмъртен.
2008-09-30
© Аластор All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
