Емигрант
Емигрант
Гледам през прозореца навън
и не ме лови сън,
аз съм накрая на света
и работя в чужда страна.
Викат ми емигрант
и нямам много талант,
простички неща умея
и рядко се смея.
Блъскам от ранни зори
и не вадя големи пари,
животът ме очука здраво
и няма кой да ми каже браво.
Ето Коледа пак се задава,
а на мен мъчно ми става,
тежки са ми тези дни
и душата ме боли.
Няма я майка да ме прегърне
и с топлота да ме обгърне,
мъката си тя за кратко да забрави
и хубава баница да направи.
С татко да седна на масата
и да си налеем по ракия,
да го целуна по брадата
и сълзите му да изтрия.
Кога ли ще се прибера у дома
и ще видя моята страна,
по родните места ще се разходя,
без цел и посока ще бродя.
Гледам през прозореца навън,
нов ден се задава,
дали всичко не е сън,
но будилникът ме отрезвява.
Трудно е да си емигрант
в далечна страна,
нали Ви казах: Нямам талант –
всичко е съдба.
............................................................................................................................
Честита Нова Година на
всички българи далече от родината.
Пожелавам ви здраве и много, много късмет.
Нека новата 2010 ви донесе това, от което имате най-много нужда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Бобев Всички права запазени
Не е много подходящо за първа пролет, но по-добре късно, отколкото-никога!
