9.09.2013 г., 14:45

Емигрантски празници

793 1 9
Емигрантски празници

Майко Българийо!
                             В теб щом е празник,
в мен е все празно. Не свикнах...
Но да прелитна през девет балкана
няма как! Вече опитвах.

И да кориш, и да плачеш-това е.
И аз съм майка и пратих
две чеда- в чуждите ниви ратаи,
две слънца в чужди палати.

Знам, че да може, Балкана би литнал
свойте дечица да търси!
Кой е виновен? Мълча, че  ми писна
ризи да вадя все мръсни!

Скърца със зъби сърце ми, обаче
с мисъл крещя му отново:
„Щом сме тук, мама със снимки ще плаче,
ако сме там-над гробове...“

Мадрид, 6 септември 2013
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Тъжно, но вярно!Поздравление, Петя!Харесах!
    Привет от мен!
  • Прегръдка и кураж, Пете!
  • По добре мръсните ризи изкарай та да разберат всички, коя е тая Каинска душа прокудила толкова българи,защото сега има една,чиято партия преди 1989година не пускаше простосмъртния българин извън страната,а сега с политиката си го гони директно за чужбина!
  • "Майко Българийо!                           
    В теб щом е празник,в мен е все празно. Не свикнах..."
    И аз не свикнах, затова не мисля за празника, а превръщам делника в такъв.
    Поздрав от Париж!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...