3.01.2007 г., 21:28

Емигрантско небе

1K 0 8
Домът е там, където е сърцето,
а твоето е на хиляди километри.
Тежи ти емигрантското небе,
а чуждият език трополи
   като камъчета между зъбите.
Чужди са вятърът, птиците, пръстта,
  дори дъждът, който ромоли по стъклата.
Парите, изкарани с кървава пот
   те парят по пръстите.
Струва ли си?

...  ...  ...

Все още сънуваш на български...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво и тъжно!
  • Великолепен финал - защо от него да не започне да се "изгражда" нещото, та дори и да е наново?...
  • Харесва ми!
    Финалът е великолепен!
    Поздрав!
  • Благодаря! Аз лично не съм го изпитала - стихотворението е посветено на брат ми.
  • Да, там е домът, където е сърцето!
    И всичко е чуждо, права си! Дори въздухът мирише по друг начин, седем години съм искала да усетя моя си въздух!
    Поздрави за този стих!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...