3.01.2007 г., 21:28

Емигрантско небе

1K 0 8
Домът е там, където е сърцето,
а твоето е на хиляди километри.
Тежи ти емигрантското небе,
а чуждият език трополи
   като камъчета между зъбите.
Чужди са вятърът, птиците, пръстта,
  дори дъждът, който ромоли по стъклата.
Парите, изкарани с кървава пот
   те парят по пръстите.
Струва ли си?

...  ...  ...

Все още сънуваш на български...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво и тъжно!
  • Великолепен финал - защо от него да не започне да се "изгражда" нещото, та дори и да е наново?...
  • Харесва ми!
    Финалът е великолепен!
    Поздрав!
  • Благодаря! Аз лично не съм го изпитала - стихотворението е посветено на брат ми.
  • Да, там е домът, където е сърцето!
    И всичко е чуждо, права си! Дори въздухът мирише по друг начин, седем години съм искала да усетя моя си въздух!
    Поздрави за този стих!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...