Домът е там, където е сърцето,
а твоето е на хиляди километри.
Тежи ти емигрантското небе,
а чуждият език трополи
като камъчета между зъбите.
Чужди са вятърът, птиците, пръстта,
дори дъждът, който ромоли по стъклата.
Парите, изкарани с кървава пот
те парят по пръстите.
Струва ли си?
... ... ...
Все още сънуваш на български...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up