Домът е там, където е сърцето, а твоето е на хиляди километри. Тежи ти емигрантското небе, а чуждият език трополи като камъчета между зъбите. Чужди са вятърът, птиците, пръстта, дори дъждът, който ромоли по стъклата. Парите, изкарани с кървава пот те парят по пръстите. Струва ли си?
Да, там е домът, където е сърцето!
И всичко е чуждо, права си! Дори въздухът мирише по друг начин, седем години съм искала да усетя моя си въздух!
Поздрави за този стих!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.