Jan 3, 2007, 9:28 PM

Емигрантско небе

  Poetry
1K 0 8
Домът е там, където е сърцето,
а твоето е на хиляди километри.
Тежи ти емигрантското небе,
а чуждият език трополи
   като камъчета между зъбите.
Чужди са вятърът, птиците, пръстта,
  дори дъждът, който ромоли по стъклата.
Парите, изкарани с кървава пот
   те парят по пръстите.
Струва ли си?

...  ...  ...

Все още сънуваш на български...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво и тъжно!
  • Великолепен финал - защо от него да не започне да се "изгражда" нещото, та дори и да е наново?...
  • Харесва ми!
    Финалът е великолепен!
    Поздрав!
  • Благодаря! Аз лично не съм го изпитала - стихотворението е посветено на брат ми.
  • Да, там е домът, където е сърцето!
    И всичко е чуждо, права си! Дори въздухът мирише по друг начин, седем години съм искала да усетя моя си въздух!
    Поздрави за този стих!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...