3 ene 2007, 21:28

Емигрантско небе

  Poesía
1K 0 8
Домът е там, където е сърцето,
а твоето е на хиляди километри.
Тежи ти емигрантското небе,
а чуждият език трополи
   като камъчета между зъбите.
Чужди са вятърът, птиците, пръстта,
  дори дъждът, който ромоли по стъклата.
Парите, изкарани с кървава пот
   те парят по пръстите.
Струва ли си?

...  ...  ...

Все още сънуваш на български...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и тъжно!
  • Великолепен финал - защо от него да не започне да се "изгражда" нещото, та дори и да е наново?...
  • Харесва ми!
    Финалът е великолепен!
    Поздрав!
  • Благодаря! Аз лично не съм го изпитала - стихотворението е посветено на брат ми.
  • Да, там е домът, където е сърцето!
    И всичко е чуждо, права си! Дори въздухът мирише по друг начин, седем години съм искала да усетя моя си въздух!
    Поздрави за този стих!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...