3 янв. 2007 г., 21:28

Емигрантско небе

Поэзия

1.1K 0 8

Домът е там, където е сърцето,
а твоето е на хиляди километри.
Тежи ти емигрантското небе,
а чуждият език трополи
като камъчета между зъбите.
Чужди са вятърът, птиците, пръстта,
дори дъждът, който ромоли по стъклата.
Парите, изкарани с кървава пот
те парят по пръстите.
Струва ли си?

... ... ...

Все още сънуваш на български...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zelenaradost (Милена Френкева)

Красиво и тъжно!

2024-01-16T20:42:41+02:00
JACK_ANGEL (Георги Кацаров)

Великолепен финал - защо от него да не започне да се "изгражда" нещото, та дори и да е наново?...

2007-01-03T23:02:07+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Харесва ми!
Финалът е великолепен!
Поздрав!

2007-01-03T22:12:41+02:00
Nelsan (Нели Вангелова)

Благодаря! Аз лично не съм го изпитала - стихотворението е посветено на брат ми.

2007-01-03T21:44:32+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Да, там е домът, където е сърцето!
И всичко е чуждо, права си! Дори въздухът мирише по друг начин, седем години съм искала да усетя моя си въздух!
Поздрави за този стих!!!

2007-01-03T21:35:19+02:00