Енигма със изваян профил и изящен крак
В очите й долавях лека скука...
Син облак дим над нея се изви...
Разчетох: „К`во ли правя с тебе тука?!...”
Досада на лицето се яви...
И трябваше да предприема нещо,
за да не стане и си тръгне тя...
А търсех нежност, стихове на свещи...
Надявах се да срещна любовта...
Забулена във дим, енигма цяла,
с изваян профил и изящен крак!...
Душата ми, за обич закопняла,
подритваше ме тайно: „Пробвай пак!”
Поръча си поредното дайкири...
Не му се чуди много - наведнъж!...
Оркестърът излезе пак да свири.
Поканих я като галантен мъж...
Надигна се от масата – гемия,
разклащана от силен ураган...
По дансинга понесохме се ние
във никъде невиждан странен танц...
Държах я здраво. Тъй държи се руля,
при разгневено, кипнало море.
Люлеехме се като кораб брулен
от полудели, злобни ветрове.
Е, срам-не срам, ще абдикирам –
„коритото” пропускаше вода!
„Прощавай, драга, но ще се прибирам...”
Усещах, че задава се беда.
Романтиката ме напусна мигом,
прежалих и изваяния крак.
Вечеря, стихове на свещи?...Стига -
на гнило бях готов да стъпя пак!
А татко ми от малък ме е учил:
„Щом абонат е в мокрия бюфет,
то нищо хубаво не може да се случи
и нищо няма да ти е наред!...“
Тя плавно се изнесе на към бара,
стопи се в мрака с цвят на чер сатен.
Аз, облекчен, запалих си цигара,
душата ми възкликна в миг : „Спасен!...”
© Роберт Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Алекс, благодаря за вниманието, палавнице!...Радвам се, че харесваш стихчето!...Последният ред по обясними причини няма да коментирам!...
-
Да, другарче. Благодаря ти, че ми обясни. Пияничка е била дамата
))) Много любим! Прекрасен ден ти желая! Много си хубав на оная снимчица дето си си качил в профила. -
Благодаря на всички, които обърнахте внимание на този стих и го коменирахте и оценявахте, приятели!
Алекс, във всеки ресторант има едно място, близо до кухнята, където се приемат и изпълняват поръчките на клиентите за алкохолни напитки. Това е т.н. "мокър бюфет". А старите моряци са наричали гальовно-снизходително - "корито", малките плавателни съдове - рибарски лодки, риболовни корабчета и гемии, които често са пропускали вода, не са били много надеждни и постоянно се е налагало да ги ремонтират, за да не потънат някой ден...Та въпросната дама, абонат на "мокрия бюфет", която тук е уподобена на гемия, в състоянието в което се е намирала, също не е била никак надеждна поради фаталната си зависимост от алкохола...Та това е, което не ти беше ясно, нали?... -
Тази енигма ти си я разгадал много бързо. Роберт, и с достойнтво си сложил край на забавлението...
Само външна хубост не стига за любов. -
Еее, само аз не разбрах какво е станало! Какво значи абонат в мокрия бюфет, някой ще ми каже ли? И " коритото" пропускаше вода" не го разбрах. Напишкала ли се е? Този е от петте най-любими стихове за мен! Въпреки че не разбрах причината да я зарежеш ми беше много смешно)) В любими! Цар си!
-
Родителите трябва да се слушат,
че е морето не до колене.
Че мокър бар вещае дълга суша
на плънката във твойто портмоне.
Благодаря за усмивката! Майстор си! -
Просто чета, усмихвам се и се наслаждавам на изящния стих, великолепното чувство за хумор и лека ирония ... Благодаря ти, Роберт!В любими
-
Ох, от какво си се спасил наистина! Татко ти е прав, бягай надалече. Поздрави!
-
Разказ в стихотворна форма, много силно, Роби!
-
Радвам се, че и днес се развеселих с твоите стихове, Роберт!
-
Щом е и комин на мокрия бюфет - комбинация е, с лош късмет. Родителите трябва да се слушат!... Отново на ниво! Браво, Роби!
-
Енигмата е загадъчна преди решаването...
-
Не е била твоята енигма просто! Другия път стреляй на сигурно. Трябвало е да слушаш татко си повече на времето. Хубав стих, както винаги.
-
Веси и Вальо, благодаря, че наминахте при мен!...Желая ви много настроение и усмивки!...
-
Точно така! Хубаво стихотворение!
-
Е, има го и този риск Радвам се, че все пак героят е спасен. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
