В очите й долавях лека скука...
Син облак дим над нея се изви...
Разчетох: „К`во ли правя с тебе тука?!...”
Досада на лицето се яви...
И трябваше да предприема нещо,
за да не стане и си тръгне тя...
А търсех нежност, стихове на свещи...
Надявах се да срещна любовта...
Забулена във дим, енигма цяла,
с изваян профил и изящен крак!...
Душата ми, за обич закопняла,
подритваше ме тайно: „Пробвай пак!” ...