Енигма със изваян профил и изящен крак
В очите й долавях лека скука...
Син облак дим над нея се изви...
Разчетох: „К`во ли правя с тебе тука?!...”
Досада на лицето се яви...
И трябваше да предприема нещо,
за да не стане и си тръгне тя...
А търсех нежност, стихове на свещи...
Надявах се да срещна любовта...
Забулена във дим, енигма цяла,
с изваян профил и изящен крак!...
Душата ми, за обич закопняла,
подритваше ме тайно: „Пробвай пак!”
Поръча си поредното дайкири...
Не му се чуди много - наведнъж!...
Оркестърът излезе пак да свири.
Поканих я като галантен мъж...
Надигна се от масата – гемия,
разклащана от силен ураган...
По дансинга понесохме се ние
във никъде невиждан странен танц...
Държах я здраво. Тъй държи се руля,
при разгневено, кипнало море.
Люлеехме се като кораб брулен
от полудели, злобни ветрове.
Е, срам-не срам, ще абдикирам –
„коритото” пропускаше вода!
„Прощавай, драга, но ще се прибирам...”
Усещах, че задава се беда.
Романтиката ме напусна мигом,
прежалих и изваяния крак.
Вечеря, стихове на свещи?...Стига -
на гнило бях готов да стъпя пак!
А татко ми от малък ме е учил:
„Щом абонат е в мокрия бюфет,
то нищо хубаво не може да се случи
и нищо няма да ти е наред!...“
Тя плавно се изнесе на към бара,
стопи се в мрака с цвят на чер сатен.
Аз, облекчен, запалих си цигара,
душата ми възкликна в миг : „Спасен!...”
© Роберт All rights reserved.
))) Много любим! Прекрасен ден ти желая! Много си хубав на оная снимчица дето си си качил в профила. 
